Узо и червени рози (3)
Отново беше слънчева майска сутрин. Въздухът миришеше на водорасли и на горещо гръцко кафе. Хоризонтът се губеше в далечината, забулен в прозрачна мараня, по набраздената повърхност на морето се пречупваха тънки златисти лъчи.
Този ден трябваше да се сбогуваме със Скала Потамияс…
Вашият коментар