Узо и червени рози (2)
Спах непробудно през цялата нощ. На пролетен Тасос нощите са други – изпълнени с тропическо ухание, влажна свежест и плясък на вълни. Утрото ме посрещна с лъчите на все още хладното слънце. Двукрилата врата към балкона беше леко открехната, течението издуваше прозрачното дантелено перде, а през стъклата на дървената рамка наблизо и надалеч, по зелените височини наоколо се белееха разпръснатите вили на Скала Потамияс.
Отвън се чуваха ранобудни гласове и подрънкване на кафени чаши. Облякох се набързо, дръпнах пердето и отворих вратата…
Към пълния текст
Узо и червени рози (1)
Тези мисли продължаваха да ме тормозят, докато фериботът се носеше плавно по гладката повърхност право към огнения залез над Егейско море. Разхождах се по палубата и примигвах срещу хладния полъх на морския бриз. Там, на хоризонта, вече все по-ясно се очертаваха върховете на остров Тасос. Те бавно изплуваха в близката далечина сред спускащата се вечерна сянка. С какви ли красоти и изненади ни очакваше «зеленият рай на Гърция»? Днес нямаше да успеем да видим май нищо. Смрачаваше се, скоро щеше да се стъмни съвсем, а от пристанището в Лименас до Скала Потамияс, където се намираше нашият хотел, имаше още около половин час път. Но аз вече предчувствах приключението…
Към пълния текст
